Преминаването от пространството във времето отвежда от външния свят към вътрешния. Когато се говори за времеви контакти, става дума не само за линейното време - минало, сегашно, бъдеще - но и за възприятия, свързани с вътрешното съзнание. Тези възприятия се определят като извънсетивни или свръхсетивни, защото позволяват на човека да има достъп до информация, без да преминава през канала на физическите си сетива. Антропологът Томъс Летбридж (Thomas Lethbridge), изучавайки парапсихологията, е казал: “Живеех доскоро в света на трите измерения, след това преминах един праг и се намерих в свят, който има и четвърто измерение. Наистина светът на трите измерения продължава да съществува, но аз трябваше да наглася мисълта си така, че да мога да включвам и четвъртото.”
Тези контакти се осъществяват посредством различни преносители на енергия-съзнание, за които говорят древните и езотеричните традиции по целия свят: в Китай или Индия, в персийската, египетската или еврейската цивилизация. Както скафандъра, с помощта на който водолазът може да достигне дъното, така и физическото тяло ни дава възможност да имаме опит в плътната материя. Но извън физическото ни тяло съществуват няколко тела-носители, които са в резонанс с други измерения. Много схематично може да се каже, че етерното тяло отговаря на жизнените функции и на паметта, астралното тяло се свърэва със света на емоциите и психиката, а менталното тяло е свързано с нивата на трансцендентното съзнание. Независимо дали се проявяват под формата на интуиция, вдъхновение, телепатия или ясновидство, извънсетивните или свръхсетивните ни възприятия позволяват да получаваме информации посредством тези други тела-носители.
Първият тип контакт, свързан с времето,
се отнася до интуицията и предчувствието.
Всеки от нас вероятно е преживял ситуация, при която “шестото му чувство” го предупреждава за опасност, разкрива му преживяване на негови близки, помага му да предвиди изхода от някакво затруднение или внезапно да намери отговора на определен въпрос. Тази интуиция е един вид антена, която може да приема информация, без тази информация да преминава през интелекта, и която зависи от развитието на психичните способности на индивида. Знаем колко са надарени жените с тази фина интуиция, която долавя вътрешно положенията и личностите. Впрочем някои художествени и търговски професии я превръщат в средство, без което успехът е немислим. Често информациите, които получаваме интуитивно, се отнасят за наши близки, но могат също да излязат извън рамките на пространството и времето, в което живеем. Тогава те ни дават възможност да преминем от предчувствието към предсказването.
В нашето консумативно общество изкуствено създадените възбудителни средства, свръхизобилието на образи и звуци и на техните преносители чрез медиите, антиприродният вид на градовете - всичко това намалява живеца на усещанията и задушава полетите на душата. Но посредством по-добро владеене и управляване на нашите вътрешни възприятия и при обмена с околната среда ние все още можем да развиваме и повишаваме нивото на нашата сетивност. А тази сетивност действа точно като мускул, който, ако не се упражнява, губи тонуса си.
Душата, като физическото тяло, се развива чрез храната, която й се дава. Да я уважаваме означава да съблюдаваме известна “психическа хигиена”: да осъзнаваме нейните граници, да определим какъв вид енергия искаме да влиза във вътрешното ни психично поле, да организираме живота си, дома си и работата си по такъв начин, че да съхраняваме себе си и вътрешната си хармония. Чрез владеене на енергията, чрез развиването на един вътрешен високо чувствителен слух, чрез укрепване и насочване на сетивността си ние ще можем да стигнем до телепатично приемане на информация от другите хора, от околната среда и от ситуациите. Например помислим неволно за някого и скоро след това го срещаме или телефонът звъни и ние знаем предварително кой ни търси.
Извън аспекта, свързан с интуицията, възможно е у себе си да развием едно вътрешно гласче, което знае много повече неща в сравнение с будното ни съзнание.
