Практически във всички религии срещаме указания за това, че човек не трябва сам да се грижи за своето съществуване, а е длъжен да го повери на Бог или на други Висши сили. В християнския Нов завет има такава заповед: "Не си събирайте съкровища на Земята, където ги разяждат молци и ръжда, а крадци ги ограбват." В даоизма направо се твърди, че нашият свят - това е майя, илюзия и не са необходими някакви особени усиля, за да успееш в него. Подобни твърдения може да се намерят в която и да било друга религия.
Но съвършено ясно е, че тези призиви противоречат буквално на всички наши убеждения, а също на жизнения ни опит. Ние прекрасно разбираме, че ако нищо не правим, то рано или късно ще умрем от глад. Може би древните мъдреци са изказвали препоръките си по адрес на някакви по-особени хора, да речем свещеници? Оказва се, че не е така. Всичко това се отнася до който и да било човек на света. Но за да осмислим гореизложеното, трябва първо да разберем защо се раждаме на този свят.
Реинкарнация
Разглеждайки този въпрос, ние изхождаме от онези неатеистични позиции, които предполагат възможност за многократно прераждане на човешката душа в различни тела. Това явле¬ние се нарича в източните религиозни науки "реинкарнация" и означава, че някаква част от човека - а именно неговата "безсмъртна душа", след смъртта му може да се пресели и в друго тяло. И така много пъти, докато у душата съществува потреб¬ност или желание за това. А от какво точно може да бъде пре¬дизвикан този процес, сега ще разгледаме малко по-подробно.
По принцип, както ни се представя, човекът в своята най-висша субстанция - безсмъртната си душа, би могъл и да не се превъплъщава на Земята, а да остане безкрайно в света, който сме обозначили като "Непроявен" (в Рая или Ада по християнки). Но мнозина предпочитат да дойдат на Земята, където ги очаква един далеч не сладък живот.
Многоетажност на Непроявения свят
Предизвиква се от факта, че в Непроявения (оттук нататък ще го наричаме Фин) свят повечето души витаят в недотам комфортни условия. От многото източници, включително религиозни, знаем, че Фините светове са многоетажни. При което по-ниските напомнят на комуналка някъде в мизерните покрай¬нини на Харлем (Ню Йоркски район за чернокожи) или в азиатс¬ките страни. Най-ниските етажи на Финия свят наричаме "Ад".
Животът на горните етажи на Финия свят може да се сравнява с живот в собствена вила на самотен остров в южните морета. Ето защо всяка душа несъмнено би желала да заеме там по-горен етаж. Това обаче се определя от факта колко грехове е имала душата в момента на смъртта, което пък вече е пряко свързано с широко известното на изток понятие "карма". Затова на този въпрос ще се спрем по-подробно.
Понятието карма
Терминът карма е много древен. В превод от санскритски означава "действие". В далечното минало хората и сами са осъзнавали, че именно собствените им постъпки и действия определят миналото, настоящето и бъдещето.
По проблемите на кармата са написани много книги, зап¬вайки с теософите и мистиците на миналото и завършвайки с многочислените издания на съвременните автори, при което подходите към темата може коренно да се различават един от друг. Някои разглеждат кармата от позициите на йога и даже се е появила нова нейна разновидност - карма-йога. Други я пречупват през призмата на религията, биоенергетиката, физиогномиката и всички области на езотеричните или други видове познания. При това като карма се разглежда предимно онзи то¬вар от проблеми или болести, с който душата на човека идва в нашия свят. При езотериците това се нарича "зряла" или "родова" карма. У читателя може да се създаде впечатление за пълна предопределеност и безнадеждност в този живот. За щастие работата тук съвсем не е такава.
Нашият опит показва, че повечето от проблемите в битието на хората възникват поради онези грешки, които те сами извършват в съзнателната си възраст. Нарушавайки някои прости изисквания, които са длъжни да съблюдават в живота, те сами предизвикват най-различни случайности, неприятности, проблеми, болести, а даже и преждевременна смърт. Но това не е последствие от някакви събития, произлезли в минали животи, съвсем не! Проблемите и заболяванията човек сам си ги създава тогава, когато се отнася неправилно към нашия свят; когато придава излишно голямо значение на някои страни от живота и счита за недопустими други варианти.
Животът е многопластов, но човек не винаги може да го приеме в цялото му разнообразие. Той има някакви свои идеали и очаквания от реалността и счита за немислимо разрушаването им.
В нашата методика такива свръх значими идеи се наричат "идеализации"
Понятието идеализация
Да идеализирате означава да придавате извънредно голя¬мо значение на някакъв важен за вас аспект от живота. Извънредността се проявява в това, че вие имате продължителни негативни преживявания, когато реалният живот не съвпада с вашите очаквания.
Например - идеализация ще има тогава, когато в главата ви се оформя някакъв "идеален" модел за това как трябва да се държат съпругът (съпругата) или детето ви, началникът, предс¬тавителят на властта и т.н. Вие знаете как. А пък той - видите ли, се държи малко (или съвсем) по друг начин. Тоест - няма съответствие с онзи идеал, който съществува във вашето въображение. Поведението или постъпките на индивида не съвпадат с вашите очаквания, поради което вие ставате агре¬сивни и се опитвате да го заставите да се държи така, както смятате за необходимо. Или изпадате в отчаяние от това, че той постъпва неправилно. И в двата случая не приемате този човек, (а чрез него и целия свят) такъв, какъвто е в действител¬ност, дотолкова, доколкото не откривате съответствие с вашия собствен въображаем идеал.
Проявени и скрити идеализации
Предлагаме ви най-напред да разделим идеализациите на два вида - проявени и скрити.
Проявена идеализация имаме тогава, когато нещо в този живот предизвиква вашето продължително раздразнение
(или пък друго негативно чувство). Това може да бъде на практика всичко - работата, домът, телевизионното предаване, пра¬вителството, началството или сътрудникът, къщата, съпругата (съпругът), детето, любимият, колата и т.н. и т.н. Тоест - вие знаете какви трябва да бъдат те. Пък те не са такива, и вие не¬доволствате.
Втората форма на идеализация - това е скритата идеа¬лизация. Тя се проявява, когато у нас няма изявено недоволство по отношение на някаква ценност. Понякога вие даже не подозирате, колко значима е за вас някаква идея по отношение на вас самия или на другите. Но стига тя да бъде разрушена по някакъв начин, у вас непременно ще възникнат изблици на недоволство и агресия или пък ще усетите съществувание¬то си като напълно безсмислено. Например можете да си дадете сметка, че дори не сте си представяли живота без люби¬мите семейство или работа.
За да се прояви скритата идеализация, може да се опитате да си представите живота, последователно отнемайки от него различните му стойности - кои точно, ще разгледаме подробно по-нататък. Ако липсата на тази или онази ценност не предизвика никаква реакция, то вие не сте я идеализирали, не сте прилепнали към нея. Но ако не можете дори да си предста¬вите живота без работа, семейство, деца, секс, пари, власт и т.н., то вие навярно им придавате излишно голямо значение. Даже може и да не подозирате за наличието на скрита идеализация до момента, в който не попаднете в ситуация, където зна¬чимата за вас идея ще бъде по някакъв начин разрушена - например привикнали сте към чистотата, а изведнъж задълго се оказвате в разхвърляна и мърлява обстановка, което предизвиква вашето продължително раздразнение.
Терминът "излишно" в случая означава, че вие цените твърде много своя модел за устройство на света - например това, че всички трябва да бъдат честни, децата трябва да се грижат за родителите си, хората не бива да се оскърбяват едни други и т.н., и смятате, че Животът не може да бъде устроен другояче. Вие знаете как трябва да бъде уреден светът и не можете да си го представите различен.
От религиозна гледна точка всяка негативна емоция е резултат на осъждане на реалността, т.е. грях. Следователно, придавайки извънредно голямо значение на някакви свои очаквания или ценности, ние създаваме почва за натрупване на грехове.
И тогава, рано или късно, тази ценност трябва да ви бъде разрушена или пък отнета, за да не забравяте, че всичко ни се дава и взема от Бог. Той ще ви я отнеме, защото сте били недоволни от нещо в този свят. А нали Бог го е създал. Значи вие тъкмо от Него сте недоволни, тоест изпадате в грях и той ви показва грешките. Не ви наказва като роби, слуги или непослушни деца. А именно подсказва, възпитава, обръща се към вас като към разумни същества. И стига само да разберете неговите сигнали, това въздействие върху вас мигом ще се прекрати.
И така, ако човек идеализира нещо, то той попада под въз¬действието на своего рода "духовно възпитание". Това възпитание се задейства по пътя на принудителното разрушаване на идеализираната от него земна ценност. Като че самият Живот му показва "Виж - идеалът ти се разруши, а пък нищо страшно не стана! Самият ти си същият, а и животът около тебе си тече по прежному. Та струва ли си да изхабиш толкова нерви за някаква илюзия?"лизирате партньора си, много вероятно ще е той да ви изостави (или да се влюби в друга). И какво, ще спре ли след това животът? Да - само за вас, и то единствено докато не се избавите от преживяванията си. Та нали почти всички хора вече са минали през това, и то неведнъж.
Ако ли пък идеализирате някакви аспекти на семейния живот, то навярно съпругът ви (съпругата), децата, родителите няма да споделят именно тези ваши възгледи. И така - във всяка една ситуация.
Но съвършено ясно е, че тези призиви противоречат буквално на всички наши убеждения, а също на жизнения ни опит. Ние прекрасно разбираме, че ако нищо не правим, то рано или късно ще умрем от глад. Може би древните мъдреци са изказвали препоръките си по адрес на някакви по-особени хора, да речем свещеници? Оказва се, че не е така. Всичко това се отнася до който и да било човек на света. Но за да осмислим гореизложеното, трябва първо да разберем защо се раждаме на този свят.
Реинкарнация
Разглеждайки този въпрос, ние изхождаме от онези неатеистични позиции, които предполагат възможност за многократно прераждане на човешката душа в различни тела. Това явле¬ние се нарича в източните религиозни науки "реинкарнация" и означава, че някаква част от човека - а именно неговата "безсмъртна душа", след смъртта му може да се пресели и в друго тяло. И така много пъти, докато у душата съществува потреб¬ност или желание за това. А от какво точно може да бъде пре¬дизвикан този процес, сега ще разгледаме малко по-подробно.
По принцип, както ни се представя, човекът в своята най-висша субстанция - безсмъртната си душа, би могъл и да не се превъплъщава на Земята, а да остане безкрайно в света, който сме обозначили като "Непроявен" (в Рая или Ада по християнки). Но мнозина предпочитат да дойдат на Земята, където ги очаква един далеч не сладък живот.
Многоетажност на Непроявения свят
Предизвиква се от факта, че в Непроявения (оттук нататък ще го наричаме Фин) свят повечето души витаят в недотам комфортни условия. От многото източници, включително религиозни, знаем, че Фините светове са многоетажни. При което по-ниските напомнят на комуналка някъде в мизерните покрай¬нини на Харлем (Ню Йоркски район за чернокожи) или в азиатс¬ките страни. Най-ниските етажи на Финия свят наричаме "Ад".
Животът на горните етажи на Финия свят може да се сравнява с живот в собствена вила на самотен остров в южните морета. Ето защо всяка душа несъмнено би желала да заеме там по-горен етаж. Това обаче се определя от факта колко грехове е имала душата в момента на смъртта, което пък вече е пряко свързано с широко известното на изток понятие "карма". Затова на този въпрос ще се спрем по-подробно.
Понятието карма
Терминът карма е много древен. В превод от санскритски означава "действие". В далечното минало хората и сами са осъзнавали, че именно собствените им постъпки и действия определят миналото, настоящето и бъдещето.
По проблемите на кармата са написани много книги, зап¬вайки с теософите и мистиците на миналото и завършвайки с многочислените издания на съвременните автори, при което подходите към темата може коренно да се различават един от друг. Някои разглеждат кармата от позициите на йога и даже се е появила нова нейна разновидност - карма-йога. Други я пречупват през призмата на религията, биоенергетиката, физиогномиката и всички области на езотеричните или други видове познания. При това като карма се разглежда предимно онзи то¬вар от проблеми или болести, с който душата на човека идва в нашия свят. При езотериците това се нарича "зряла" или "родова" карма. У читателя може да се създаде впечатление за пълна предопределеност и безнадеждност в този живот. За щастие работата тук съвсем не е такава.
Нашият опит показва, че повечето от проблемите в битието на хората възникват поради онези грешки, които те сами извършват в съзнателната си възраст. Нарушавайки някои прости изисквания, които са длъжни да съблюдават в живота, те сами предизвикват най-различни случайности, неприятности, проблеми, болести, а даже и преждевременна смърт. Но това не е последствие от някакви събития, произлезли в минали животи, съвсем не! Проблемите и заболяванията човек сам си ги създава тогава, когато се отнася неправилно към нашия свят; когато придава излишно голямо значение на някои страни от живота и счита за недопустими други варианти.
Животът е многопластов, но човек не винаги може да го приеме в цялото му разнообразие. Той има някакви свои идеали и очаквания от реалността и счита за немислимо разрушаването им.
В нашата методика такива свръх значими идеи се наричат "идеализации"
Понятието идеализация
Да идеализирате означава да придавате извънредно голя¬мо значение на някакъв важен за вас аспект от живота. Извънредността се проявява в това, че вие имате продължителни негативни преживявания, когато реалният живот не съвпада с вашите очаквания.
Например - идеализация ще има тогава, когато в главата ви се оформя някакъв "идеален" модел за това как трябва да се държат съпругът (съпругата) или детето ви, началникът, предс¬тавителят на властта и т.н. Вие знаете как. А пък той - видите ли, се държи малко (или съвсем) по друг начин. Тоест - няма съответствие с онзи идеал, който съществува във вашето въображение. Поведението или постъпките на индивида не съвпадат с вашите очаквания, поради което вие ставате агре¬сивни и се опитвате да го заставите да се държи така, както смятате за необходимо. Или изпадате в отчаяние от това, че той постъпва неправилно. И в двата случая не приемате този човек, (а чрез него и целия свят) такъв, какъвто е в действител¬ност, дотолкова, доколкото не откривате съответствие с вашия собствен въображаем идеал.
Проявени и скрити идеализации
Предлагаме ви най-напред да разделим идеализациите на два вида - проявени и скрити.
Проявена идеализация имаме тогава, когато нещо в този живот предизвиква вашето продължително раздразнение
(или пък друго негативно чувство). Това може да бъде на практика всичко - работата, домът, телевизионното предаване, пра¬вителството, началството или сътрудникът, къщата, съпругата (съпругът), детето, любимият, колата и т.н. и т.н. Тоест - вие знаете какви трябва да бъдат те. Пък те не са такива, и вие не¬доволствате.
Втората форма на идеализация - това е скритата идеа¬лизация. Тя се проявява, когато у нас няма изявено недоволство по отношение на някаква ценност. Понякога вие даже не подозирате, колко значима е за вас някаква идея по отношение на вас самия или на другите. Но стига тя да бъде разрушена по някакъв начин, у вас непременно ще възникнат изблици на недоволство и агресия или пък ще усетите съществувание¬то си като напълно безсмислено. Например можете да си дадете сметка, че дори не сте си представяли живота без люби¬мите семейство или работа.
За да се прояви скритата идеализация, може да се опитате да си представите живота, последователно отнемайки от него различните му стойности - кои точно, ще разгледаме подробно по-нататък. Ако липсата на тази или онази ценност не предизвика никаква реакция, то вие не сте я идеализирали, не сте прилепнали към нея. Но ако не можете дори да си предста¬вите живота без работа, семейство, деца, секс, пари, власт и т.н., то вие навярно им придавате излишно голямо значение. Даже може и да не подозирате за наличието на скрита идеализация до момента, в който не попаднете в ситуация, където зна¬чимата за вас идея ще бъде по някакъв начин разрушена - например привикнали сте към чистотата, а изведнъж задълго се оказвате в разхвърляна и мърлява обстановка, което предизвиква вашето продължително раздразнение.
Терминът "излишно" в случая означава, че вие цените твърде много своя модел за устройство на света - например това, че всички трябва да бъдат честни, децата трябва да се грижат за родителите си, хората не бива да се оскърбяват едни други и т.н., и смятате, че Животът не може да бъде устроен другояче. Вие знаете как трябва да бъде уреден светът и не можете да си го представите различен.
От религиозна гледна точка всяка негативна емоция е резултат на осъждане на реалността, т.е. грях. Следователно, придавайки извънредно голямо значение на някакви свои очаквания или ценности, ние създаваме почва за натрупване на грехове.
И тогава, рано или късно, тази ценност трябва да ви бъде разрушена или пък отнета, за да не забравяте, че всичко ни се дава и взема от Бог. Той ще ви я отнеме, защото сте били недоволни от нещо в този свят. А нали Бог го е създал. Значи вие тъкмо от Него сте недоволни, тоест изпадате в грях и той ви показва грешките. Не ви наказва като роби, слуги или непослушни деца. А именно подсказва, възпитава, обръща се към вас като към разумни същества. И стига само да разберете неговите сигнали, това въздействие върху вас мигом ще се прекрати.
И така, ако човек идеализира нещо, то той попада под въз¬действието на своего рода "духовно възпитание". Това възпитание се задейства по пътя на принудителното разрушаване на идеализираната от него земна ценност. Като че самият Живот му показва "Виж - идеалът ти се разруши, а пък нищо страшно не стана! Самият ти си същият, а и животът около тебе си тече по прежному. Та струва ли си да изхабиш толкова нерви за някаква илюзия?"лизирате партньора си, много вероятно ще е той да ви изостави (или да се влюби в друга). И какво, ще спре ли след това животът? Да - само за вас, и то единствено докато не се избавите от преживяванията си. Та нали почти всички хора вече са минали през това, и то неведнъж.
Ако ли пък идеализирате някакви аспекти на семейния живот, то навярно съпругът ви (съпругата), децата, родителите няма да споделят именно тези ваши възгледи. И така - във всяка една ситуация.
