Засега са ни известни пет начина, които Животът използва за нашето "възпитание". Нека ги разгледаме по-подробно.
1. Възпитаване чрез пряко стълкновение с друг човек, притежаващ противоположна (или просто различна) ценностна система.
Подобна процедура на духовно "възпитание" достатъчно активно се провежда в семейството, където съпрузите обикновено имат противоположни ценностни системи и затова се явяват като "кармични" таблетки един за друг. Ако родителите имат идеализации по отношение на децата, последните просто ще бъдат принудени да ги разрушават. Приятелите и деловите партньори също си разрушават взаимно ценностните системи и по този начин осъществяват "възпитателен" процес. Началниците "възпитават" подчинените си, подчинените - началниците, и т.н.
2. Възпитаване чрез поставяне на човека в ситуация, в която се разрушават много значими за него идеали.
Тук вече е трудно да се определи, кой именно човек осъществява "възпитателния" процес. По-скоро те ще са много на брой и всички заедно ще създават ситуация, в която се разру¬шава вашата ценностна система. Например, идеализиращият парите си остава без тях и често не е възможно да се определи по чия вина е възникнало подобно положение. Той може да е станал част от колектива на разорена фирма или неговият ли¬чен бизнес да е рухнал под бремето на данъците или на повишената аренда. Нещо се случва, но конкретен виновник няма.
Защо е нужно да се отнемат парите от идеализиращия ги човек? В какво се състои същността на подобен "възпитателен" процес? Както ни се представя, на човека нагледно му се показва, че във всеки момент той си живее в рая, а недоволството от собственото му положение се явява като едно типично погрешно убеждение. Не вярвате? Дайте да видим тогава как Животът ни доказва това на практика.
Да допуснем, например, че вие заработвате 450 лева на месец и сте недоволен от живота. Пък и от какво да сте доволни – та другите печелят по 800 -1500, че и много повече. А защо за мен пък да не може? - питате се вие.
Разбира се, че може! Но за тази цел е нужно не да се обиж¬дате на живота си, ами да търсите реални пътища за увеличаване на доходите. Ако пък сте предпочели пътя на обидите и осъждането на другите хора, Животът в процеса на вашето "възпитание" ще направи така, щото да започнете да получавате само по 100 лева.
Получавайки тези сто лева, вие все едно ще продължите да оцелявате, но предишните 450 вече ще започнат да ви се струват един доста привлекателен доход. И ако не приемете новата ситуация като урок и не помолите Живота да ви прости за осъж¬дането и обидите, "възпитателният" процес ще продължи. На вас ще ви бъдат отнети и тези 100 лева, а в замяна ще получите пълна нищета и лека парализа и от предишната си позиция на печелещ човек ще се превърнете в бреме за близките си. И сега вече, когато наистина сте на топа на устата, вие ще си спомните за своя предишен живот, в който сте печелили, били сте здрави и сте могли да си намерите работа с още по-добра заплата. Това практически е било рай в сравнение със сегашната ви ситуация, нали? Е - ами като сте живели в рая, тогава за какво сте се обиждали?
Ако в това ново, вече много тежко положение човек съумее да осъзнае погрешността на убежденията си и да измоли прошка за своите обиди и осъждания, то ще му бъде позволено да се върне в предишното си състояние (с 450 - те на месец). И ако е благодарен на това, ще му се даде възможност да получава значително повече - практически толкова, колкото ще съумее да приеме, без да си създаде нови идеализации.
Именно така се реализира духовното "възпитание" при наличието на идеализация на парите (по-точно заради недоволството от тяхното количество). "Възпитаването" протича по много неприятен и болезнен начин от гледна точка на "възпитаемия". И много правилно от гледна точка на "възпитателите".
По подобен начин протича духовното "възпитание" и при на¬личието на идеализации на властта, целите, кариерата, способностите, контрола над околния свят и т.н.). То се провежда чрез създаването на такива ситуации, при които ценностите ви се оказват разрушени, а на вас на практика ви се доказва, че отношението ви към Живота е било погрешно.
3. „Възпитаване" чрез поставяне на човека в ситуация, в която той е принуден да извършва онези постъпки, за които по-рано е осъждал или презирал другите хора (включител¬но себе си).
Така се случва, когато осъждате някого за глупостта, неделовитостта и недисциплинираността му, както и за други нарушения на моралните норми, доброто поведение в обществото или които и да било значими за вас правила на държане.
Спомнете си, не е ли имало в живота ви случай, когато сте били недоволни и сте критикували гласно поведението на някой човек. Например за закъснението му за важна среща или пък за несъответстващото му за случая облекло? И малко по-късно не стана ли така, че сам по независещи от вас причини закъсняхте за важна среща или пък не успяхте да се облечете адекватно за ситуацията? Навярно е било така, но не сте свързвали тези случаи. Още повече, че между тях може да са изтекли от няколко дни до няколко месеца (или даже години). И обстоятелствата, при които сте нарушили своите собствени принципи не са зависели от вас. Или поне на вас така ви се струва. Но ние бихме желали да ви уверим, че тези обстоятелства са били създадени именно затова, за да се окажете в ситуацията на онзи човек, когото сте осъждали. Т.е - по някакъв начин сами сте си оформили това събитие, без дори да го подозирате.
Затова, ако сте се оказали в ситуация, която ви довежда до голям дискомфорт поради факта, че сам сте нарушили собствените си поведенчески норми и принципи, опитайте се да разберете, защо ви е била дадена тя.
Спомнете си кога и кого сте осъждали за подобно поведение. Ако си спомните и мислено помолите прошка за своето осъждане, на Живота няма вече да му се налага да ви поставя в подобни ситуации.
Ако не си спомните, и решите, че всичко е било случайност (т.е. запазвате си осъжданията), ситуацията може да започне редовно да се повтаря, и то за дълги години. Или все ще закъснявате за важни срещи и ще се възмущавате от себе си за това, или пък постоянно ще се облечени неподходящо за съответните ситуации, или друго нещо, което ще ви причинява дискомфорт и ще ви дава основания за себеосъждане.
Но ние разгледахме най-лекия вариант за използване на този метод на духовно "възпитание." В реалността той се прилага поста често и понякога в твърде неприятната форма на конфликтни взаимоотношения между деца и родители. Как се получава това?
Да допуснем, че вашето детство е било отровено от не дотам добрите отношения между родителите ви - те често са вдигали скандали и понякога даже са се били. В резултат на това, в душата ви се е загнездила обида към тях. Взимате решение за себе си - вашето семейство никога няма да бъде такова! Но продължавате да осъждате родителите си. Следователно, когато пораснете и си създадете семейство, Животът ще ви застави да заемете позицията на вашите родители. Възможно е вие безпричинно да започнете да се дразните и да вдигате скандали по повод и без повод. А ако се опитвате да спазите даденото на самия себе си в детството обещание и се въздържите от пререкания, тогава всички околни ще започнат да ви провокират да го сторите. Съпругът (или съпругата) ще ви устройват истерични сцени, децата, родствениците или съседите ви ще се държат с вас възможно най-гаднярски, провокирайки ви по този начин да поскандалничите малко и да заемете тъкмо онази позиция, която сте осъждали в душата си. И това ще продължава дотогава, докато не престанете да осъждате родителите си, при което на вашите "възпитатели" вече няма да им се налага да предприемат спрямо вас такива неприятни мерки.
4. "Възпитаване" чрез създаване на такава ситуация, в която се реализират онези погрешни убеждения, битуващи у вас на подсъзнателно (емоционално или ментално) ниво.
Например в живота ви е имало такъв случай, когато сте получили крупна сума пари и след това сте имали големи неприятности. От неприятностите сте се избавили, но в паметта ви се е запечатала програмата "големи пари - неприятности (или опасност)". Сега тя ще работи независимо от вашето желание или от съзнателното ви отношение към живота. Вие може упорито да се стремите към големите пари, но ситуацията все така Ще се наглася, че няма да ги имате. Можете да негодувате или Да полагате големи усилия за постигането на успехи, но нищо няма да се получава - собствената ви подсъзнателна програма Ще формира събитията по такъв начин, че да не ви доставя нови неприятности.
Възможно е тези разсъждения да ви се сторят твърде сложни. Но това съвсем не е така. Ако сте запознати със съвременните системи за програмиране на постижения в бизнеса, вие ще си спомните, че едно от най-важните условия за успех се явява ходът на вашите мисли. Вие трябва да допуснете парите до себе си, да не се боите от тях или пък да ги осъждате. Т.е. -длъжни сте да се освободите от всякакви програми на опасения или презрение към парите дори и на подсъзнателно ниво.
Ние приведохме пример с пари, но такава програма може да стои в подсъзнанието ни и по какъвто и да било повод. В младостта си сте се влюбили в блондинка и поради това жестоко са ви пребили. Сега отново сте се срещнали с блондинка, тя ви се харесва, но нищо не се получава, макар и да няма обективни основания за възникването на каквито и да било проблеми.
Всъщност, всичко се случва в съответствие с първия принцип на Методиката за формиране на събития, който гласи следното: вие сами предизвиквате всички събития в живота си. Тук този принцип действа в пълна сила. Друг въпрос е, че вие сами формирате и негативните случки в живота си. Но за това вече сте отговорни вие, а не принципът - каквито програми съхранявате в подсъзнанието си, такива и резултати получавате.
Както ни се представя, подобни програми може да има в подсъзнанието ни по който и да било въпрос. Доста сложно е човек да ги извади на показ, доколкото ние отдавна вече сме забравили за ситуацията, в резултат на която те са възникнали. Можем да ги открием само по периодично възникващ проблем, за който не е възможно да се намерят други разумни обяснения. Или пък ако си спомните, какви сложни ситуации са възниквали преди във вашия живот и какви последствия (по-точно несъзнателни програми) са могли да се появят от тях.
Така един от източниците на негативни програми в нашето подсъзнание може да бъде нашият собствен отрицателен опит.
Родителите програмират живота на детето
Това също е възможен, макар и далеч не единствен източник на негативни програми. Друга много разпространена причи¬на за възникването им е възпитанието в детска възраст. Много родители, ръководейки се от своите възпитателни представи, активно "награждават" детето си с обръщения от сорта на "тьпанар, некадърник, лентяй, хаймана" и други подобни. Доколкото мнението на родителите е много важно за децата, тези оценки лесно се записват в подсъзнанието им и оказват влияние върху целия им по-нататъшен живот. В резултат на това и най-енергичното дете може да израсте като вечно съмняващ се и непохватен възрастен.
Фактически, по този начин се извършва психическото на¬падение над децата от страна на родителите. Другояче казано това са т.нар. ментални уроки.
Доколкото нападението се извършва на ментално ниво, то е доста сложно да го изместиш или препрограмираш в зряла възраст. Тук не могат да помогнат никакви лечители, работещи на нивото на ефирното, или даже емоционалното тяло. Помагат само специалните начини за изменение на менталните убеждения.
За щастие тези програми не винаги сработват. Но вие на¬вярно сте се срещали с множество хора, чийто живот е бил уреден от такива неосъзнати модели, които са ги направили прекалено мнителни, затворени, скрити. Както разбирате, подобни особености на личността не способстват за процъфтяването на човека в нашето общество. Изводите си ги направете сами.
Навярно може да се намерят още няколко източника на не¬гативни програми в нашето подсъзнание. И всички те спомагат за създаването на проблеми в живота ни.
5. Духовно „възпитание" по пътя на принудителното изтръгваме на човека от потока събития, така че да има достатъчно време за размишления над въпроса правилно ли се отнася към Живота.
Това обикновено се осъществява чрез иницииране на тежки болести, разрушаващи погрешните убеждения на човека, или пък чрез престой в затвора.
Този способ се използва, когато нашият "наблюдател" не е успял с предишните четири (например, в случай че продължава¬те да осъждате себе си или когато не реагирате на разрушаването на вашите погрешни убеждения за външния свят).
Такива заболявания носят "възпитателен" характер и признак за появата им е усилването на вашите преживявания при тяхното възникване. Например вие идеализирате способността си да контролирате близките си (идеализация на контрола) и постоянно ги поставяте под опека, изпитвайки безпокойство, когато се намират извън вашето полезрение. И изведнъж ви спохожда болест, която ограничава вашата подвижност - сега възможностите ви да контролирате близките си са силно намалени, за сметка на което душевните ви мъки са се увеличили. С този ход животът ви показва, че вашите близки могат прекрасно да си живеят и без покровителството ви, но вие не желаете да разберете този урок, ами сте се вкопчили в своите страхове и в опитите си все пак да осъществите контролиращата си функция. Подобни заболявания имат явен "възпитателен" ефект. И на средствата на съвременната медицина й е доста трудно да се справя с тях - Животът няма да ви позволи да оздравеете, докато не научите уроците си.
С това ще приключим с разглеждането на способите за "духовно възпитание". Като цяло те се свеждат към една проста формула: ти получаваш това, което не приемаш, и не получаваш онова, без което не можеш да си представиш Живота.
Скоростта, с която настъпват"възпитателните"процедури
Остава още един въпрос: колко скоро след възникването на погрешно убеждение нашият "наблюдател" ще приложи своите "възпитателни" процедури?
Както ни се представя, това зависи от нивото на запълване на "акумулатора за преживявания". Ако там процентите са 25-35, възпитаването ще започне ден-два след като се прояви вашата идеализация. Например така се случва с автора на тази книга.
Друг е въпросът, ако „акумулаторът" ви е запълнен около 70%. Вас вече отдавна и "безуспешно" ви възпитават, а вие не обръщате внимание. Значи няма особена необходимост да се бърза с поредното "възпитателно" мероприятие. Вие още не сте разбрали предишния си урок, значи няма да разберете и следващия. Защо да се бърза, след като сте толкова несъобразителни? Мероприятието не се отменя, но се отлага за месец -година - десетилетие. Така че бъдете уверени - на сметката ви всичко е записано и рано или късно ще ви бъде предявено искане за отплата, докато не поумнеете. А кога ще се случи това зависи от вашата способност да усвоявате преподадените от Живота уроци.
РЕЗЮМЕ
1. Животът използва пет начина за разрушаване на нашите прекомерно значими идеи и убеждения.
2. Всеки от тези начини (или всичките заедно) се прилага Живота в зависимост от съществуващия набор от погрешни убеждения и други обстоятелства.
3 Скоростта на прилагане на "възпитателни" въздействия зависи от вашата способност да реагирате на тях, както и от запълнеността на вашия "акумулатор за преживявания".
1. Възпитаване чрез пряко стълкновение с друг човек, притежаващ противоположна (или просто различна) ценностна система.
Подобна процедура на духовно "възпитание" достатъчно активно се провежда в семейството, където съпрузите обикновено имат противоположни ценностни системи и затова се явяват като "кармични" таблетки един за друг. Ако родителите имат идеализации по отношение на децата, последните просто ще бъдат принудени да ги разрушават. Приятелите и деловите партньори също си разрушават взаимно ценностните системи и по този начин осъществяват "възпитателен" процес. Началниците "възпитават" подчинените си, подчинените - началниците, и т.н.
2. Възпитаване чрез поставяне на човека в ситуация, в която се разрушават много значими за него идеали.
Тук вече е трудно да се определи, кой именно човек осъществява "възпитателния" процес. По-скоро те ще са много на брой и всички заедно ще създават ситуация, в която се разру¬шава вашата ценностна система. Например, идеализиращият парите си остава без тях и често не е възможно да се определи по чия вина е възникнало подобно положение. Той може да е станал част от колектива на разорена фирма или неговият ли¬чен бизнес да е рухнал под бремето на данъците или на повишената аренда. Нещо се случва, но конкретен виновник няма.
Защо е нужно да се отнемат парите от идеализиращия ги човек? В какво се състои същността на подобен "възпитателен" процес? Както ни се представя, на човека нагледно му се показва, че във всеки момент той си живее в рая, а недоволството от собственото му положение се явява като едно типично погрешно убеждение. Не вярвате? Дайте да видим тогава как Животът ни доказва това на практика.
Да допуснем, например, че вие заработвате 450 лева на месец и сте недоволен от живота. Пък и от какво да сте доволни – та другите печелят по 800 -1500, че и много повече. А защо за мен пък да не може? - питате се вие.
Разбира се, че може! Но за тази цел е нужно не да се обиж¬дате на живота си, ами да търсите реални пътища за увеличаване на доходите. Ако пък сте предпочели пътя на обидите и осъждането на другите хора, Животът в процеса на вашето "възпитание" ще направи така, щото да започнете да получавате само по 100 лева.
Получавайки тези сто лева, вие все едно ще продължите да оцелявате, но предишните 450 вече ще започнат да ви се струват един доста привлекателен доход. И ако не приемете новата ситуация като урок и не помолите Живота да ви прости за осъж¬дането и обидите, "възпитателният" процес ще продължи. На вас ще ви бъдат отнети и тези 100 лева, а в замяна ще получите пълна нищета и лека парализа и от предишната си позиция на печелещ човек ще се превърнете в бреме за близките си. И сега вече, когато наистина сте на топа на устата, вие ще си спомните за своя предишен живот, в който сте печелили, били сте здрави и сте могли да си намерите работа с още по-добра заплата. Това практически е било рай в сравнение със сегашната ви ситуация, нали? Е - ами като сте живели в рая, тогава за какво сте се обиждали?
Ако в това ново, вече много тежко положение човек съумее да осъзнае погрешността на убежденията си и да измоли прошка за своите обиди и осъждания, то ще му бъде позволено да се върне в предишното си състояние (с 450 - те на месец). И ако е благодарен на това, ще му се даде възможност да получава значително повече - практически толкова, колкото ще съумее да приеме, без да си създаде нови идеализации.
Именно така се реализира духовното "възпитание" при наличието на идеализация на парите (по-точно заради недоволството от тяхното количество). "Възпитаването" протича по много неприятен и болезнен начин от гледна точка на "възпитаемия". И много правилно от гледна точка на "възпитателите".
По подобен начин протича духовното "възпитание" и при на¬личието на идеализации на властта, целите, кариерата, способностите, контрола над околния свят и т.н.). То се провежда чрез създаването на такива ситуации, при които ценностите ви се оказват разрушени, а на вас на практика ви се доказва, че отношението ви към Живота е било погрешно.
3. „Възпитаване" чрез поставяне на човека в ситуация, в която той е принуден да извършва онези постъпки, за които по-рано е осъждал или презирал другите хора (включител¬но себе си).
Така се случва, когато осъждате някого за глупостта, неделовитостта и недисциплинираността му, както и за други нарушения на моралните норми, доброто поведение в обществото или които и да било значими за вас правила на държане.
Спомнете си, не е ли имало в живота ви случай, когато сте били недоволни и сте критикували гласно поведението на някой човек. Например за закъснението му за важна среща или пък за несъответстващото му за случая облекло? И малко по-късно не стана ли така, че сам по независещи от вас причини закъсняхте за важна среща или пък не успяхте да се облечете адекватно за ситуацията? Навярно е било така, но не сте свързвали тези случаи. Още повече, че между тях може да са изтекли от няколко дни до няколко месеца (или даже години). И обстоятелствата, при които сте нарушили своите собствени принципи не са зависели от вас. Или поне на вас така ви се струва. Но ние бихме желали да ви уверим, че тези обстоятелства са били създадени именно затова, за да се окажете в ситуацията на онзи човек, когото сте осъждали. Т.е - по някакъв начин сами сте си оформили това събитие, без дори да го подозирате.
Затова, ако сте се оказали в ситуация, която ви довежда до голям дискомфорт поради факта, че сам сте нарушили собствените си поведенчески норми и принципи, опитайте се да разберете, защо ви е била дадена тя.
Спомнете си кога и кого сте осъждали за подобно поведение. Ако си спомните и мислено помолите прошка за своето осъждане, на Живота няма вече да му се налага да ви поставя в подобни ситуации.
Ако не си спомните, и решите, че всичко е било случайност (т.е. запазвате си осъжданията), ситуацията може да започне редовно да се повтаря, и то за дълги години. Или все ще закъснявате за важни срещи и ще се възмущавате от себе си за това, или пък постоянно ще се облечени неподходящо за съответните ситуации, или друго нещо, което ще ви причинява дискомфорт и ще ви дава основания за себеосъждане.
Но ние разгледахме най-лекия вариант за използване на този метод на духовно "възпитание." В реалността той се прилага поста често и понякога в твърде неприятната форма на конфликтни взаимоотношения между деца и родители. Как се получава това?
Да допуснем, че вашето детство е било отровено от не дотам добрите отношения между родителите ви - те често са вдигали скандали и понякога даже са се били. В резултат на това, в душата ви се е загнездила обида към тях. Взимате решение за себе си - вашето семейство никога няма да бъде такова! Но продължавате да осъждате родителите си. Следователно, когато пораснете и си създадете семейство, Животът ще ви застави да заемете позицията на вашите родители. Възможно е вие безпричинно да започнете да се дразните и да вдигате скандали по повод и без повод. А ако се опитвате да спазите даденото на самия себе си в детството обещание и се въздържите от пререкания, тогава всички околни ще започнат да ви провокират да го сторите. Съпругът (или съпругата) ще ви устройват истерични сцени, децата, родствениците или съседите ви ще се държат с вас възможно най-гаднярски, провокирайки ви по този начин да поскандалничите малко и да заемете тъкмо онази позиция, която сте осъждали в душата си. И това ще продължава дотогава, докато не престанете да осъждате родителите си, при което на вашите "възпитатели" вече няма да им се налага да предприемат спрямо вас такива неприятни мерки.
4. "Възпитаване" чрез създаване на такава ситуация, в която се реализират онези погрешни убеждения, битуващи у вас на подсъзнателно (емоционално или ментално) ниво.
Например в живота ви е имало такъв случай, когато сте получили крупна сума пари и след това сте имали големи неприятности. От неприятностите сте се избавили, но в паметта ви се е запечатала програмата "големи пари - неприятности (или опасност)". Сега тя ще работи независимо от вашето желание или от съзнателното ви отношение към живота. Вие може упорито да се стремите към големите пари, но ситуацията все така Ще се наглася, че няма да ги имате. Можете да негодувате или Да полагате големи усилия за постигането на успехи, но нищо няма да се получава - собствената ви подсъзнателна програма Ще формира събитията по такъв начин, че да не ви доставя нови неприятности.
Възможно е тези разсъждения да ви се сторят твърде сложни. Но това съвсем не е така. Ако сте запознати със съвременните системи за програмиране на постижения в бизнеса, вие ще си спомните, че едно от най-важните условия за успех се явява ходът на вашите мисли. Вие трябва да допуснете парите до себе си, да не се боите от тях или пък да ги осъждате. Т.е. -длъжни сте да се освободите от всякакви програми на опасения или презрение към парите дори и на подсъзнателно ниво.
Ние приведохме пример с пари, но такава програма може да стои в подсъзнанието ни и по какъвто и да било повод. В младостта си сте се влюбили в блондинка и поради това жестоко са ви пребили. Сега отново сте се срещнали с блондинка, тя ви се харесва, но нищо не се получава, макар и да няма обективни основания за възникването на каквито и да било проблеми.
Всъщност, всичко се случва в съответствие с първия принцип на Методиката за формиране на събития, който гласи следното: вие сами предизвиквате всички събития в живота си. Тук този принцип действа в пълна сила. Друг въпрос е, че вие сами формирате и негативните случки в живота си. Но за това вече сте отговорни вие, а не принципът - каквито програми съхранявате в подсъзнанието си, такива и резултати получавате.
Както ни се представя, подобни програми може да има в подсъзнанието ни по който и да било въпрос. Доста сложно е човек да ги извади на показ, доколкото ние отдавна вече сме забравили за ситуацията, в резултат на която те са възникнали. Можем да ги открием само по периодично възникващ проблем, за който не е възможно да се намерят други разумни обяснения. Или пък ако си спомните, какви сложни ситуации са възниквали преди във вашия живот и какви последствия (по-точно несъзнателни програми) са могли да се появят от тях.
Така един от източниците на негативни програми в нашето подсъзнание може да бъде нашият собствен отрицателен опит.
Родителите програмират живота на детето
Това също е възможен, макар и далеч не единствен източник на негативни програми. Друга много разпространена причи¬на за възникването им е възпитанието в детска възраст. Много родители, ръководейки се от своите възпитателни представи, активно "награждават" детето си с обръщения от сорта на "тьпанар, некадърник, лентяй, хаймана" и други подобни. Доколкото мнението на родителите е много важно за децата, тези оценки лесно се записват в подсъзнанието им и оказват влияние върху целия им по-нататъшен живот. В резултат на това и най-енергичното дете може да израсте като вечно съмняващ се и непохватен възрастен.
Фактически, по този начин се извършва психическото на¬падение над децата от страна на родителите. Другояче казано това са т.нар. ментални уроки.
Доколкото нападението се извършва на ментално ниво, то е доста сложно да го изместиш или препрограмираш в зряла възраст. Тук не могат да помогнат никакви лечители, работещи на нивото на ефирното, или даже емоционалното тяло. Помагат само специалните начини за изменение на менталните убеждения.
За щастие тези програми не винаги сработват. Но вие на¬вярно сте се срещали с множество хора, чийто живот е бил уреден от такива неосъзнати модели, които са ги направили прекалено мнителни, затворени, скрити. Както разбирате, подобни особености на личността не способстват за процъфтяването на човека в нашето общество. Изводите си ги направете сами.
Навярно може да се намерят още няколко източника на не¬гативни програми в нашето подсъзнание. И всички те спомагат за създаването на проблеми в живота ни.
5. Духовно „възпитание" по пътя на принудителното изтръгваме на човека от потока събития, така че да има достатъчно време за размишления над въпроса правилно ли се отнася към Живота.
Това обикновено се осъществява чрез иницииране на тежки болести, разрушаващи погрешните убеждения на човека, или пък чрез престой в затвора.
Този способ се използва, когато нашият "наблюдател" не е успял с предишните четири (например, в случай че продължава¬те да осъждате себе си или когато не реагирате на разрушаването на вашите погрешни убеждения за външния свят).
Такива заболявания носят "възпитателен" характер и признак за появата им е усилването на вашите преживявания при тяхното възникване. Например вие идеализирате способността си да контролирате близките си (идеализация на контрола) и постоянно ги поставяте под опека, изпитвайки безпокойство, когато се намират извън вашето полезрение. И изведнъж ви спохожда болест, която ограничава вашата подвижност - сега възможностите ви да контролирате близките си са силно намалени, за сметка на което душевните ви мъки са се увеличили. С този ход животът ви показва, че вашите близки могат прекрасно да си живеят и без покровителството ви, но вие не желаете да разберете този урок, ами сте се вкопчили в своите страхове и в опитите си все пак да осъществите контролиращата си функция. Подобни заболявания имат явен "възпитателен" ефект. И на средствата на съвременната медицина й е доста трудно да се справя с тях - Животът няма да ви позволи да оздравеете, докато не научите уроците си.
С това ще приключим с разглеждането на способите за "духовно възпитание". Като цяло те се свеждат към една проста формула: ти получаваш това, което не приемаш, и не получаваш онова, без което не можеш да си представиш Живота.
Скоростта, с която настъпват"възпитателните"процедури
Остава още един въпрос: колко скоро след възникването на погрешно убеждение нашият "наблюдател" ще приложи своите "възпитателни" процедури?
Както ни се представя, това зависи от нивото на запълване на "акумулатора за преживявания". Ако там процентите са 25-35, възпитаването ще започне ден-два след като се прояви вашата идеализация. Например така се случва с автора на тази книга.
Друг е въпросът, ако „акумулаторът" ви е запълнен около 70%. Вас вече отдавна и "безуспешно" ви възпитават, а вие не обръщате внимание. Значи няма особена необходимост да се бърза с поредното "възпитателно" мероприятие. Вие още не сте разбрали предишния си урок, значи няма да разберете и следващия. Защо да се бърза, след като сте толкова несъобразителни? Мероприятието не се отменя, но се отлага за месец -година - десетилетие. Така че бъдете уверени - на сметката ви всичко е записано и рано или късно ще ви бъде предявено искане за отплата, докато не поумнеете. А кога ще се случи това зависи от вашата способност да усвоявате преподадените от Живота уроци.
РЕЗЮМЕ
1. Животът използва пет начина за разрушаване на нашите прекомерно значими идеи и убеждения.
2. Всеки от тези начини (или всичките заедно) се прилага Живота в зависимост от съществуващия набор от погрешни убеждения и други обстоятелства.
3 Скоростта на прилагане на "възпитателни" въздействия зависи от вашата способност да реагирате на тях, както и от запълнеността на вашия "акумулатор за преживявания".
