петък, 1 април 2011 г.

БЪДЕЩЕТО НА ВСЕЛЕНАТА



...Заговорим ли за галактично общество на земята в едно доста далечно бъдеще или върху друга планета, където то вече съществува реално, веднага въображението ни ще се пренасе в един свят почти съвършен.
“Изградена върху хармонията на вселената и равновесието между измеренията, галактичната цивилизация се основава на принципа на взаимозависимостта между всички планети и всички светове - видими и невидими. Тази взаимозависимост е в сърцевината на една космична идентичност, присъща на всеки индивид, и спомага за развитието на братските връзки между обитаваните светове и вибрационните измерения на вселената. Телепатията позволява незабавен контакт на къса и средна дистанция, докато психоменталните релета /връзки/ осигуряват, благодарение на вселенската телепатия, непрекъсната информация за всички материални и фини светове. Пространствено-времеви мостове биват съдавани с вселени, намиращи се на разстояния милиони светлинни години. Това невероятно обогатяване на човечеството му дава възможност да прогресира към една все повече и повече усъвършенствана духовна технология. От детството си индивидът е с повишена чувствителност за управление на енергийните си полета. Той се подготвя за контрол на процесите при трансфер на жизнени, емоционални, умствени и духовни енергии. Осъзнаването на глобалната действителност на кораба Земя и диалогът с Духовете на природата в образователните програми стават успоредно с технологиите за антигравитацията и космичните полети. Живеейки в полето от особено качествени енергии, индивидите развиват една фина чувствителност, която им дава достъп до гама от изключително фини възприятия. Изкуството е хармонична еманация на Словото творец и се изразява чрез материалните форми, звуковете и идеите. Любовта или обичта е постоянната поддръжка на обмена, тя съвсем не е самоцел, тя е енергия-светлина, която носи информация и знания. Взаимоотношението между един дух и друг дух, при което често се получава сливане и единение, довежда до взаимоотношения между съществата, при които се проявява неописуема нежност, мекота и благост. Галактичните хора могат по своя воля и без ограничения да пътуват през различни полета на енергията-съзнание между индивидуализираното състояние при инкарнацията и приобщаването или скачването отново в единния континуум. В съответствие с фантастичната свобода, която им е предложена, за да участват в сътворяването на материалните и духовните форми, те изпълват с все по-голяма любов, по-добро съзнание и по-ефективно действие всички възможности за обмен с дпугите гарактични хора, за да станат реализатори на една широка фреска между измеренията. Едно общество се вписва в космичната функционална общност, когато всички негови елементи - личности, източници и организация - представляват едно велико същество на трансфер, което участва в опита на една вселена по пътя към нейното съвършенство и нейния архетип в безвремието”. - Тиери О.
Утопия или научна фантастика е това? Всъщност вътрешното бъдеще е тук, в нас, като някакъв спомен за онова, което сме открай време, и за което все повече и повече хора си спомнят. От гледна точка на технологията, в началото на настоящия век ни сме били безспорно много по-близо до новокаменната епоха, отколкото до 2000-та година. А от духовна гледна точка, след като сме все още в стадия на предисторията на съзнанието, ставаме свидетели на появата на нещо ново, което философът Джон Уайт нарича ”нов вид”. Според журналиста Патрис ван Ерсеел, автор на Черният извор, ”тази нова вътрешна мутация - подготвена отпреди хиляди години от шепа забележителни ясновидци ще да е станала вече жизнена необходимост за в бъдеще, за да продължи човешкото приключение.”
Тази констатация не е екстравагантна мечта на теоретици, тя е изказвана и от политици и видни икономисти. Вацлав Хавел, чешкият писател-дисидент, станал президент на Чешката република, говори за “планетарна мутация на човешкото съзнание”, а представяйки книгата на двама френски експерти по мениджмънт, икономическият вестник “Les Йchos” пише: “Единстственото нещо, което никога не се е променяло, е промяната. Приключението в края на ХХ век, се състои точно в това, че промяната променя характера си, ускорява се, изисква не само адаптиране, но и трансформация на манталитета - именно това наричаме мутация.”
Тази промяна навлиза с течение на времето в социалното тяло под формата на последователни концентрични кръгове, на базата на цяла съвкупност от инициативи, експерименти и открития на новатори, които предават оригиналн информации, но се оказва, че е необходим известен период от време, за да бъдат те разбрани и усвоени, преди хората да доловят значението и важността им. Постепенно върху планетата индивиди и групи стигат до еднаква интуиция, преживяват различни опитности на събуждане, обменят помежду си информация за начините на осъзнаване и правят синтез за тях, съобразяват живота си с получените информации, като по този начин навлизат в едно ново поле за сравнение, на чиято база ще се организира тяхната бъдеща опитност. Именно по такъв начин се появяват нови модели, породени въз основа на един споделен от повече личности поглед върху една и съща вътрешна действителност.
Земният човек вътре в нас има нужда от материални опорни точки, които му осигуряват стабилност и сигурност. Цял живот има за хоризонт една и съща работа, една и съща къща, едно и също семейство, една и съща страна и една и съща среда... Галактичният човек носи в себе си опорни точки, свързани с духовното постоянство и духовната неизменност. Той е пътешественикът, който във всяка ситуация по метода на синтеза долавя как действат законите и принципите. Този галактически пътешественик ще има в своя живот множество животи и всички негови преживявания и опитности ще му позволяват да се допълва постоянно и да разработва всички свои вътрешни пориви, за да ги разбира, да ги овладява и да реализира истинската им вътрешна същност. Той няма да допусне да подчини своя живот само на работата и своята работа само на парите, нито пък своята идентичност на социалния си статут.



ГРАДЪТ НА БОГ